Учудващо, но появата на дървесните къщи се свързва с много по-ранен период, отколкото можем да си представим – именно праисторически времена. Счита се, че предците ни са избягвали опасностите на живота на земята, като са разполагали примитивните си къщи в клоните на дърветата, предлагащи укритие и сянка.
Тази практика продължава и до днес сред местните племена на Папуа Нова Гвинея, които ги използват за съхранение на храна от гладни диви животни и подслон на научни изседователи.
Предимства, предназначения, ползи
Уединението е едно от нещата, което кара хората да предпочетат да живеят на дърво. Нямате комшии, следователно няма и кой да пробива стените в събота в 9 сутринта.
Къщите на/до/около дървета могат да служат както за забавление на деца или като част от рекреационната зона на хотелски комплекси, така и да бъдат постоянен дом.
Удовлетворяват напълно съвременните представи за устойчив живот и природосъобразност, тъй като изграждането им не изисква разчистване на големи горски територии.
Методите на строителство са изключително щадящи дървесните видове и с минимално количество отпадъци. Дават възможност за живот далеч от интензивното градско ежедневие, богато на стрес, шум и фини прахови частици, и представляват олицетворение на симбиозата между човешкото обитаване и естествената природна среда, чийто баланс е наш дълг да поддържаме.

Разбира се, имат и негативи…
Електричество – за разлика от традиционните домове, къщите на дърво трудно могат да бъдат свързани към електрическата мрежа. Освен това, поради съображения за безопасност, провеждането на кабели през дърво може да не е най-добрата идея. Можете да използвате на алтернативни източници на енергия, като слънчева или вятърна енергия, но тези опции могат да бъдат скъпи
ВиК инсталации е друго удобство, което е трудно да се прокарава в къща на дърво. Височината на дърветата възпрепятства налягането на водата и променя ефективността на тръбите. През зимните месеци вашите тръби могат да бъдат подложени на опасност от замръзване.
Метеорологични условия – Живот на дърво може да ви направи особено податливи на неблагоприятни климатични условия. Повечето дървета са „побити“, като на „кокили“, което не ги прави много стабилни. Разбира се, самите дървета могат да бъдат доста здрави, но дори и те могат да бъдат изкоренени в ужасна буря.
Достъпност – предтавете си , че се прибирате след 1-2 питиета от петък вечер и трябва да се качите до къщата… Малко ще ви бъде трудно, нали?
Това, което за едни е спокойствие, близост до природата и отдих, за други е влага, насекоми и опасност от диви животни. Усещането за липса на свързаност със земята също е фактор, който хората избягват.
Методи на изграждане на конструкцията
Първоначално се изгражда основната платформа тип декинг, върху която стъпва самата къща. С цел да се намали вредата върху ствола и клоните на дървото от захващащите части на конструкцията, се използват различни елементи като подпори и пилоти, разположени под платформата. Те се стъпват върху земята чрез бетонни стъпки тип Diamond Pier, които ускоряват изграждането и не нарушават кореновата система на дървото. Поставят се и свързващи елементи, които да поемат натоварванията върху къщата от вятъра и растежа на дървото.

Архитекти: Tham & Videgård Hansson
Дървесните къщи се радват на популярност
През 90-те нарастването на популярността на дървесните къщи в Америка и Западна Европа е резултат и от усъвършенстваните методи на изграждане и увеличения интерес към устойчив начин на живот. Това не е поредната модна тенденция сред висшето общество; корени се в чисто социалната провокация на екологичните проблеми на света, които просто няма как да бъдат пренебрегнати.
Съществува една особена форма на протест и еко активизъм, която се изразява само в „стоене“ (tree sitting) на проблемното място – сграда, която предстои да бъде съборена, място, което ще се превърне в пътно платно, или дърво, което е обречено на отсичане. Къщата на дърво е добър начин за насочване на социалното внимание при нужда към конфликтен въпрос и за спасяване на отделно дърво или цяла гора. Така прави и Джулия Хил, която прекарва 738 дни в дървесна къща от 3 кв.м.на 60 метра над приземното ниво на Калифорнийската гора.
*Информацията за тази статия се позовава на ArchDaily, Pinterest, Wikipedia.
к.арх. Райя Маринова